Words, Words, Words

Яков 1:19-27

Думи, думи, думи

“Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.” Яков 1:19-21

How do you feel when someone really listens to you?

Why is it so difficult for us to be good listeners?

How does being “бърз да слуша, бавен да говори” help us be “бавен да се гневи”

How can this advice help our youth group?

How does the humility (кротост всаденото слово) mentioned here affect our faith?

“Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.” Яков 1:22-25

What is the difference between someone who only listens to the Word of God and a person who lives out the Word of God in practice?

Why is there a tendency for Christian to be only hears of the Word and not doers? What can help us to avoid this trap?

“Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.” Яков 1:26-27

What is the difference between those who think they are spiritual and those who really are?

What does “Чисто и непорочно благочестие” look like in practice?

“Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.” Яков 1:25